Въвеждане на възможност за контрол на качеството на зададените въпроси в национални референдуми още преди събиране на изискуемия брой подпис. Както и задължение Министерският съвет да включи в Информационния лист за допитването аргументи по различните позиции и преките последици от вземане на дадено решение от избирателя.  Това са само част от препоръките за промяна на законодателството, които мрежата прави на база анализ на проведените три референдума в България.

Мрежата настоява още за създаването на единен регистър на договорите по медийните пакети, както и обобщена информация по инициативни комитети, разходвани суми и използвани медийни канали. Такава мярка би направила процеса прозрачен и отворен за наблюдение от всички заинтересовани страни.

Анализът прави изводи на база на проучване сред над 140 души (без претенции за социологическа представителност), интервюта с експерти в областта и преглед на законодателство и документи.

Успехът на референдумите зависи от гражданската култура и представлява процес на научаване как самите граждани да участват във вземането на решения по важни обществени въпроси.

Гражданите приемат референдума като алтернативна форма на представителната демокрация. Омаловажаването на резултата от подобно участие би намалило доверието в пряката демокрация и би оказало негативно влияние върху мотивацията на гласоподавателите. Ето защо и информационната кампания, и посланията не трябва да се подценяват. 

Необходимо е институциите, които са натоварени с организацията да създадат прецизни изисквания и правила за координация на дейността си, което да предотврати потенциални проблеми. Тъй като към момента липсват правила и механизъм за качествен контрол на съдържанието и разходването на медийните пакети, например. Това поставя под въпрос цялостната ефективност на кампанията, финансирана от държавния бюджет.

Докладът установява, че законодателството има пропуски по отношение на елементите на информационната кампания, касаещи инициативните комитети и медийните пакети, позволяващи изкривяване, пропуски и злоупотреби.

Съществуват също предизвикателства с обема от лични данни на избирателите, които се изискват.

Aнализът установява, че поставянето на националното допитване в сянката на национални избори крие определени рискове.  Така например последният референдум, организиран от Шоуто на Слави Трифонов  се провежда съвместно с президентския вот, което пречи на разпространението на различни позиции по темите от него.  Партиите вместо позиции по отделните въпроси предпочетоха мълчаливия бойкот. Поради липсата на дебат и затъмняването на кампанията  от страна на партиите и експертите, гражданите нямат достатъчно информация за значението на въпросите.

Пряко следствие от неслучилата се кампания и дебат, което води до усещане за „манипулация“ и „популизъм“ е и друг феномен, който се появи в публичната ни среда след последното допиване – ясно осъзнатото решение за негласуване в националното допитване. Негласуването на референдума се мотивира като легитимна и обмислена позиция, дори на активни граждани, които са проследили кампанията (или по-скоро липсата на такава).

Прозрачността, равнопоставеността и информацията са ключови за подобряването на процедурите и процеса на организиране на референдуми и кампании в страната.

Краткият преглед на инициативите и проведените референдуми в последните години показва, че организацията им изисква време, финансови и човешки ресурси, експертност и сложна логистика. Отнема време да се съберат подписите, често се допускат грешки, а до крайното решение се стига след дълги обсъждания от Народното събрание, което често действа без ясна аргументация относно крайното решение кои въпроси да се подложат на референдум.

От примерите за национален референдум става ясно, че без помощта на партиите или без силно популярно лице с ресурси довеждането до успешен край на инициативата за референдум е малко вероятно.

Провеждането и на трите референдума бе съпътствано от различни предизвикателства и организационни проблеми. От пропуски в уредбата, през използване на този инструмент за политически цели, през мълчаливия бойкот по време на кампания. Безспорният извод, който се налага от кратката история,  е липсата на ефективна кампания и затрудненият достъп или липса на качествена и независима информация. Ето защо, според екипа на ФГУ е необходимо подобряване на законодателната рамка. Тъй като в противен случай тази форма на пряка демокрация може да се изпразни от съдържание и да подкопае и без това ниското доверие в политическата система.

Резюмето на доклада представя основни насоки, изводи и препоръки. Окончателният доклад ще бъде публикуван в началото на следващата седмица.